Вход

Забравих си паролата!


BGtop
Latest topics
» Кара Гилиес / Kara Gillies
Нед Окт 01, 2017 11:11 am by rum4eto

» Асоциации
Вто Сеп 26, 2017 4:03 pm by Vivian A.

» Ines Colle / Инес Кол
Вто Сеп 19, 2017 4:25 pm by Philip Fulton ;

» !! НОВ СПИСЪК С ЛИКОВЕ !!
Пет Сеп 15, 2017 5:11 pm by Katya Williams-Fyodorov.

» Greg Kudrow / Грег Кудроу
Пет Юли 28, 2017 9:58 pm by Philip Fulton ;

» Jacqueline Leclaire / Жаклин Льоклер
Пет Юли 28, 2017 9:29 pm by Philip Fulton ;

» spam vol.7
Нед Юли 23, 2017 7:52 pm by Anna Smith

» Стая за разпити
Вто Юли 04, 2017 2:16 pm by Philip Fulton ;

» Ctrl + V
Вто Юни 27, 2017 10:43 pm by Philip Fulton ;


835 т.


783 т.

1067 т.


826 т.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 39, на Вто Апр 25, 2017 10:36 pm

“There are no such things as curses; only people and their decisions”

Go down

“There are no such things as curses; only people and their decisions”

Писане by victor ramos; on Вто Апр 18, 2017 1:20 am

Victor Ramos
Date of birth: 12.12.2000
Year:Sixth
Family: The Ramos family (pure-blood)
Twin: Raven Ramos
fc: KJ Apa
“There are no such things as curses; only people and their decisions”
Лешниковите му очи гледаха остро. Имаше нещо нечовешко в тях. Но не гняв, а нещо напълно безразлично. Челюстта му се стегна, но ръцете, които преди секунди бяха свети в юмруци, се отпуснаха. Беше безразличен към кръвта, която се стичаше по тях. Беше безразличен към тялото, което лежеше неподвижно пред него. Отне им няколко секунди да го хванат. Силни мъжки ръце се впиха в тялото му, изтласкаха го назад. Но той не се противеше срещу ръцете, които се опитваха да го удържат. Остави се да бъде изблъскан стената. Ударът не му причини болка. Напротив. Очите му, дълбоки и тъмни, продължаваха да гледат с безразличие. Най-после отклони поглед от тялото, от окървавеното лице. И тогава видя единственото нещо, което можеше да разклати леденото му спокойствие. Страх. Страх изпълваше лицата на онези, които притискаха тялото му към стената. Страх от него.
Опомни се. В погледа му проблесна светлина, която порази безразличието. И така дойде страхът. Обхвана цялото му тяло. Треперещите му ръце намериха сили, с които да отблъснат мъжете. Отскубна се от тях без да нанася големи щети и забяга, забяга за живота си. И бяха, бяга сякаш километри. Не знаеше къде да отиде. Не знаеше кой ще го прибере, когато види окърванените му ръце.

Вратата на банята се отвори и той излезе, облечен в чисти дрехи. Пред него седеше единственият човек, който щеше да го приеме без да задава въпроси. Помогна му да прикрие всички следи за случилото се. Виктор почти се чувстваше добре в кожата си, но забеляза окървавената купчина, която седеше на пода. Трябваше да ги унищожат. Сестра му затвори вратата на стаята си и остави табла с храна на леглото. Приличаха си. Носеше таблата с лекота, въпреки че ръцете и изглеждаха твърде крехки и нежни. Тихата благодарност на Виктор бе достатъчна. Не можеше да намери думи, с които да й обясни какво се беше случило. Страхуваше се от реакцията й. Дори тя щеше да го погледне с други очи , ако научеше.
- Няма ли да ме попиташ?
Данте посегна към сандвичите, невъзмутен от въпроса й. Дори не повдигна вежда, за да поиска обяснение. Просто седна и едва тогава си позволи да обърне глава към нея. Погледите им се срещнаха. Неговият-виновен, а нейният- спокоен. Тя седна до него и се опита да улови ръката му, която той веднага отдръпна.
- Той е жив.– Пророни едва.
Думите й бяха достатъчни за него. Той остави сандвича и се обърна към нея. Облекчението му беше привидно. Тялото му, напрегнато преди секунди, сега се отпусна изцяло и той се облегна назад.
- Радвам се.
Думите му бяха лишени от емоция, а мислите му твърде далеч. Той погледна нагоре. И този път се беше измъкнал.
- Не мога да продължавам така.
- Как?

Въпросът му дойде остро, дори грубо. Тялото му отново се напрегна. В думите й рядко можеше да усети презрение, но никога насочено към него. Това го накара да се стегне, чакайки удара, който й предстоеше да му нанесе.
- Не мога да заспивам, когато се страхувам дали ще се прибереш жив. За малко да убиеш това момче, Виктор. Отново. Но не гняв те тласка към ръба.
- Искаш ли да те оставя? - Попита я, а огънят в очите му отново започна да изстива.
Тя поклати глава.
Безмълвен, Виктор се изправи и излезе от стаята й. Не погледна назад. Думите й отекнаха в съзнанието му, подобно на ехо.
“Не гняв те тласка към ръба.“



Последната промяна е направена от ice. на Вто Апр 18, 2017 1:33 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
victor ramos;
Ravenclaw
Ravenclaw

Брой мнения : 81
Join date : 17.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: “There are no such things as curses; only people and their decisions”

Писане by Leon Delano on Вто Апр 18, 2017 1:32 am

Одобрен

_________
Here I am composing a burlesque Out of where they rest their necks Sunken in their splintered cradles ❞
❝It's never silent
avatar
Leon Delano
Headmaster
Headmaster

Брой мнения : 264
Join date : 04.04.2017

Вижте профила на потребителя http://schoolofwitchcraft.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите