Angie Gillies

-Освен да омагьосваш руни, какви други хобита имаш? Забранени ритуали, човешки жертвопринушения, мъчения? – попита Анджи, без да скрива сарказъм си, който се пръскаше по-шевове. Наблюдаваше внимателно съученика си и следеше всяко негово действие. Не искаше да направи нещо, с което да предизвика пожар в Хогуортс. То и без това Хафълпаф се намираше в непосредствена близост до кухните. Оставаше да разрушат приземния етаж на училището. Макар че, като се замисли, нямаше да е толкова лоша идея. Не защото не и харесваше да учи, а защото не и харесваше да учи с това мамино синче.
-Уффф, да знаеш, че си много досадна. Мрънкаш все едно си ми майка. – отвърна и хлапака, чието име беше Джонатан Досадния Смит. Добре де, второто тя си го добавяше, но трябваше да го търпи от първи курс. Той беше като пиявица и се беше залепил за нея още от момента, когато разпределителната шапка му каза, че ще е в Хафълпаф. Реално преразделянето му беше направо грандиознен дебат. Шапката изреждаше колко е непослушен, какъв е калпазан. Какви бели имал в главата и как ще му пасне да е от Грифиндор, но в последствие реши, че имал добро и нежно сърце, та затова трябвало да дойде при язовците. А това беше най-голямата грешка в историята на магическото измерение.
-Ще закъснеем за час, за да може ти да си играеш с пророческите руни на професорката. Ако няма да си вдигнеш задника от мястото, поне ме пусни да отида в час. – опита се да се дръпне, но проклетника я хвана за китката и я дръпна по-близко до руните. Беше направил някакво долно проклятие, което бил научил по ЗСЧИ и искаше да се изфука на всички, че го е усъвършенствал. Един бог знаеше каква беше първоначалната идея на проклятието, но за Джонатан то сега служеше да се габарка с преподавателите.
-Ай, че си зубър. – извъртя очи Джонатан и продължи със заклинанието си над руните. - И без туй преподавателката каза, че не те бива. Откажи се от курса и да се свършва, какво като баща ти е бил Пророк. Приеми, че дарбата те е прескочила.
-Понеже ти ще приемеш, че детето на велик алхимик не те бива дори да направиш една мишка на бокал, кретен? – изви ръката си и хвана неговата китка, така както бяха. Задърпа го към изхода. Изобщо не и пукаше за заклинания или такива неща. Най-малко пък за шегичките на Досадата.
Няколко минути по-късно се намираха в кабинета по Пророкуване. Анджи се взираше в една чаша от чай. Не и изглеждаше като нищо. Не можеше да си криви душата. Беше толкова .... смотано, че беше трагично. Баща и можеше да гледа на боб, на кафе, на чай, на длан, че и на това бялото по-очите. Пък тя ... може би Джонатан беше прав и дарбата е пропуснала едно поколение.
Погледна към него и видя как съученика и прави някакви абсурдни стойки. Как размахва ръце около кристалната топка и да издава някакви неясни звучи, за по-голям драматизъм. За момент я напуши на смях, но някак намери сили да се спре навреме, преди да е погалила егото на тоя клоун. А когато егото на Джонатан е по-голено той се разтапяше като масло в нажежен тиган, но не разбирайте, че става някакви разнежен и миличък. Ами, разтапянето на Досадния се сформира в това, че той просто започва да се перчи още повече, като паун. Като горд и глупав паун, който за да не погледне към земята и да си вири главата нагоре ще вземе да се спъне някъде да си счупи нещо.
-Гледай Анджи. Дай да ти гледам на мента и лавандула. – издърпа от ръцете и чашата и започна да я гледа съсредоточено. Някой ще каже, че е видял Господа в тази чаша, но с него всичко е възможно. – Такааааам, твоята мента е във формата на череп, което ще рече, че ще имаш премеждия по пътя си, но виж лавандулата ти е с форма на букет. Това ще рече, че те очаква щастие и любов. С други думи трябва да излезеш с мен. На листата е написано, на звездите е написано. Миналия час по Астрономия дори планетата Венера и Уран ти го казаха.
-Да, да. Сигурно и Десцендента ми Скорпион ще си подхожда много с твоят Асцендент Близнаци. Направо ще са в унисон с вселената, че и отвъд тях. Я си гледай твоята мента и твоите Венера и Уран, и ме остави намира. – кресна му Анджи и се вгледа в кристалната топка. Направо и идеше да го утрепе. От ден 1 в това училище я дразнеше. Много просто създание беше, наистина.
В следващия миг всичко и причерня. Усети тялото си малко по-различно от обикновено. Беше сигурна, че говори нещо, но не чуваше абсолютно нищо. Всичко беше много странно и някак плашещо. Сякаш някаква непозната сила се беше вселила в нея и сега тя контролираше тялото и.
Когато се върна се огледа и видя Джонатан, който май изглеждаше притеснен. Това беше ново и някак я накара да се притесни. Когато господин Клоун е сериозен, значи нещо лошо се е случило. Затова само се надигна и го чукна по челото. Усмихна ми се и се опита да си придаде неговият тон на звучене.
-К‘во има, Джонка? Да не би някой да е хвърлил топа та изглеждаш така? – но вместо да се усмихне той си остана все така, без да променя изражението си....

Все още помнеше този ден. Първото ѝ Пророкуване, което обрече най-добрия ѝ приятел. След онзи ден професорката, която им водеше тези часове я взе под крилото си и я обучи. Накара я да страничи от Джонатан. Не каза причината, но дори стените имат уши. Малко след като направи второто си пророкуване разбра, че това, което е казала е било относно Джонатан, как той щял да умре от нож в гърба, забит от приятел или другар. И как това щяло да се случи когато луната се появи в пълен кръг за втори път на нощното небе.
Години по-късно се беше научила как да използва дарбата си до колкото е възможно добре. Никога не знаеше кога пак ще изпадне в някакъв транс и ще вземе да бръщолеви за смърт, прокоби и такива неща. Все пак това беше естественото държание на един пророк. Никой не искаше да чуе, че ще живее в радост и унисон, ми само лошите неща ги интересуваха.
След завършването си беше назначена като новия преподавател на Пророкуване. На предишният му се случи случка, която съдържаше едни омагьосани руни, един балкон, и един Джонатан, който сега беше дух и обикаляше коридорите на училището. Ядосан на всички, ядосан на света, но все още същият шегаджия, както преди. С малко крайни закачки и симпатия към банята на момичетата.

*Divination - Пророкуване.
*Ако е възможно името ми да се смени на Angie ; Предварително благодаря.