Вход
Latest topics
835 т.
783 т.
1067 т.
826 т.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 46, на Пон Авг 14, 2023 9:46 pm
creatio ex nihilo
2 posters
Страница 1 от 1
creatio ex nihilo
Пролет зелена и трепетна беше,
страст и заблуда нас ни мореше.
За докосване мое ти молеше
под цветовете на хиляда череши...
В началото бе нищото. Хаосът. Бездната. И от нищото се е зародил животът. Упорит живот, глупав живот, по детски невинен, но и закоравял живот. Живот-лудост и живот-блян, но и живот реалност. Този живот роди многобройни свои чеда, и те свои, и те свои. Потомците на животът се множели и множели. Някои били специални - проявявали способности далеч надхвърлящи познанията на човешкия ум. Това били магьосниците.
Един такъв потомък на животът било едно малко момченце с азиатски произход, което като че ли не проявяваше особен талант в каквато и да е магия. Затова пък, бе привлечено от науката. И то дотолкова, че носеше умрели птици у дома и им правеше дисекции, за да изучи как работят отвътре. Не вярваше на глупостите, които мама и татко му говореха за светът в който живееше, а търсеше и търсеше отговори къде ли не. Изучаваше анатомия, химия, физика... ах, как обичаше физиката. Природните закони, които животът бе подчинил на себе си и за своя собствена угода. Природни закони, които не даваха мира на същото това малко момченце. Защо бяха там? Каква беше целта им? Защо ли цялостната им есенция бе така важна за животът и всичко останало? И можеха ли да бъдат отменени?
Но бързо откри, че природните закони не можеха да бъдат отменени.
Случи се в една фатална нощ. Небесата бяха черни като бездната, от която се бяха зародили, и нито една светлинка не премигваше в тях- ни луна, ни звезди. Убитата жълта светлина над главата на момченцето огряваше бледното му личице и книгата, над която то бе застинало, вперило поглед в зрелището пред себе си, докато ясният зелен отблясък от пръчката угасна.
Родителите му бяха на пода. Не дишаха. Мъждивата светлина на лампата огряваше книгата и се смесваше със зеленият отблясък на смъртоносното проклятие.
Бяха откарали труповете. Сега те бяха мъртви също толкова, колкото мъртвата душа на синът им, на когото бяха забранили всякакви въпроси относно науката и животът като цяло. Но трагедията далеч не бе убила жаждата за знания на тъмнокосото хлапе, което никога повече не се усмихна, докато стоеше под цветовете на черешите в градината на старото имение.
Малкото момче, което никога не се усмихна порасна и се превърна в безчувствен мъж, чиято липса на емоции бе заменена с жажда за знания, и той би направил всичко, за да ги получи. Дори и от нещо нищо.
феликс илаяс кастървил; 20; курс 6; ahn jae hyun
will revise it later
страст и заблуда нас ни мореше.
За докосване мое ти молеше
под цветовете на хиляда череши...
В началото бе нищото. Хаосът. Бездната. И от нищото се е зародил животът. Упорит живот, глупав живот, по детски невинен, но и закоравял живот. Живот-лудост и живот-блян, но и живот реалност. Този живот роди многобройни свои чеда, и те свои, и те свои. Потомците на животът се множели и множели. Някои били специални - проявявали способности далеч надхвърлящи познанията на човешкия ум. Това били магьосниците.
Един такъв потомък на животът било едно малко момченце с азиатски произход, което като че ли не проявяваше особен талант в каквато и да е магия. Затова пък, бе привлечено от науката. И то дотолкова, че носеше умрели птици у дома и им правеше дисекции, за да изучи как работят отвътре. Не вярваше на глупостите, които мама и татко му говореха за светът в който живееше, а търсеше и търсеше отговори къде ли не. Изучаваше анатомия, химия, физика... ах, как обичаше физиката. Природните закони, които животът бе подчинил на себе си и за своя собствена угода. Природни закони, които не даваха мира на същото това малко момченце. Защо бяха там? Каква беше целта им? Защо ли цялостната им есенция бе така важна за животът и всичко останало? И можеха ли да бъдат отменени?
Но бързо откри, че природните закони не можеха да бъдат отменени.
Случи се в една фатална нощ. Небесата бяха черни като бездната, от която се бяха зародили, и нито една светлинка не премигваше в тях- ни луна, ни звезди. Убитата жълта светлина над главата на момченцето огряваше бледното му личице и книгата, над която то бе застинало, вперило поглед в зрелището пред себе си, докато ясният зелен отблясък от пръчката угасна.
Родителите му бяха на пода. Не дишаха. Мъждивата светлина на лампата огряваше книгата и се смесваше със зеленият отблясък на смъртоносното проклятие.
Бяха откарали труповете. Сега те бяха мъртви също толкова, колкото мъртвата душа на синът им, на когото бяха забранили всякакви въпроси относно науката и животът като цяло. Но трагедията далеч не бе убила жаждата за знания на тъмнокосото хлапе, което никога повече не се усмихна, докато стоеше под цветовете на черешите в градината на старото имение.
Малкото момче, което никога не се усмихна порасна и се превърна в безчувствен мъж, чиято липса на емоции бе заменена с жажда за знания, и той би направил всичко, за да ги получи. Дори и от нещо нищо.
Но допирът мой
всичко разрушава,
той огън е, порой...
Прах от плът създава...
всичко разрушава,
той огън е, порой...
Прах от плът създава...
феликс илаяс кастървил; 20; курс 6; ahn jae hyun
Senbonzakura.- Gryffindor
- Брой мнения : 62
Join date : 02.05.2017
Re: creatio ex nihilo
не, моля. нека остане така.
Senbonzakura.- Gryffindor
- Брой мнения : 62
Join date : 02.05.2017
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Мар 20, 2020 12:29 am by Elvar.
» Асоциации
Чет Май 30, 2019 1:29 am by Xander
» Кара Гилиес / Kara Gillies
Нед Окт 01, 2017 11:11 am by rum4eto
» Ines Colle / Инес Кол
Вто Сеп 19, 2017 4:25 pm by Philip Fulton ;
» !! НОВ СПИСЪК С ЛИКОВЕ !!
Пет Сеп 15, 2017 5:11 pm by Katya Williams-Fyodorov.
» Greg Kudrow / Грег Кудроу
Пет Юли 28, 2017 9:58 pm by Philip Fulton ;
» Jacqueline Leclaire / Жаклин Льоклер
Пет Юли 28, 2017 9:29 pm by Philip Fulton ;
» spam vol.7
Нед Юли 23, 2017 7:52 pm by Anna Smith
» Стая за разпити
Вто Юли 04, 2017 2:16 pm by Philip Fulton ;