Вход

Забравих си паролата!


BGtop
Latest topics
» Кара Гилиес / Kara Gillies
Нед Окт 01, 2017 11:11 am by rum4eto

» Асоциации
Вто Сеп 26, 2017 4:03 pm by Vivian A.

» Ines Colle / Инес Кол
Вто Сеп 19, 2017 4:25 pm by Philip Fulton ;

» !! НОВ СПИСЪК С ЛИКОВЕ !!
Пет Сеп 15, 2017 5:11 pm by Katya Williams-Fyodorov.

» Greg Kudrow / Грег Кудроу
Пет Юли 28, 2017 9:58 pm by Philip Fulton ;

» Jacqueline Leclaire / Жаклин Льоклер
Пет Юли 28, 2017 9:29 pm by Philip Fulton ;

» spam vol.7
Нед Юли 23, 2017 7:52 pm by Anna Smith

» Стая за разпити
Вто Юли 04, 2017 2:16 pm by Philip Fulton ;

» Ctrl + V
Вто Юни 27, 2017 10:43 pm by Philip Fulton ;


835 т.


783 т.

1067 т.


826 т.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 39, на Вто Апр 25, 2017 10:36 pm

Килия №733

Go down

Килия №733

Писане by Ahinora Fleur on Сря Май 10, 2017 1:59 pm


_________
Is it sick of me To need control of you?
Is it sick of me To want you crawling on your knees Is it sick to say i want you biting down on me

Made by Lina ♥️
avatar
Ahinora Fleur
Slytherin Prefect
Slytherin Prefect

Брой мнения : 761
Join date : 10.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Килия №733

Писане by Aleksey Fyodorov on Пет Май 19, 2017 10:16 pm

Гарван грачи грозно, зловещо

One for sorrow...
Събуждаш се от транс, в чиято хватка никога не си попадал. Опитваш се да зададеш въпроси, към отговорите, които вече знаеш. Искаш да вярваш, че всичко е по вина на някаква магия, заклинание, проклятие... Но реално си направил всичко това, защото си точно такъв - тъмнина, която рано или късно ще погълне и последния лъч светлина. Защото съм... Хаос.
Чувствах се замаян, проснат в калта, с някак замъглен поглед. Тялото ме болеше ужасно много, но въпреки това успях да се надигна в седнало положение. Металическият вкус на кръв все още се усещаше в устата ми. Погледнах ръцете си - омърсени от престъплението (вероятно първо от многото). Размърдах дясната си ръка - тази, с която бях зашлевил Екатерина. Почувствах я, онази болка, още тогава. Сега продължаваше да кърви и едва ли някога щеше да спре. Прокарах пръсти по лицето и само за да оставя поредните кървави следи. Бях се превърнал в чудовище... Не... Аз бях чудовище от самото начало, а това бе идеалният момент да го докажа на всички... На себе си...



Three for a funeral...
Усетих грубата им ласка, с която най-накрая ме изправиха на двата ми крака. Трябваше да се съпротивлявам, исках, но не го сторих. Доброволно предвижих ръцете си зад гърба и ги оставих да направят заклинанието. Усетих нечия тежка длан на рамото ми, която ме побутна напред. Бях като престъпник. И това усещане ми се струваше толкова познато. Крачех напред по меката почва, забил поглед в земята. В главата ми звучеше траурен марш. Сякаш бях на погребение. Своето погребение. Ала не тялото ми връщаха при пръстта. Заравяха душата ми. И аз не се борех. Нямаше за какво. Вдигнах глава само за да я видя в чужди прегръдки. Потърсих очите й, ала тя моите не. Нуждаех се от нея, от надежда. Ала аз бях като демон, от който тя трябваше да се отърве.
Чувствах се спокоен и самоуверен. Знаех, че това не ще бъде последният път, в който вървя по тази пътека. Към своята гибел - толкова сладка, толкова истинска.



Six for hell...
Беше студено. Стоях на каменния под от часове и крайниците ми бяха вкученясали от ледената прегръдка на новия ми дом. Поклащах тялото си напред-назад в опити да забравя кървавите сцени от по-рано - сега изглеждаха толкова по истински и реални. Исках да измия следите и да забравя, ала те отдавна се бяха просмукали не просто в кожата ми, а в цялото ми същество. Опитвах се да се убедя, че това е било под въздействието на онзи проклет медальон. Но какво оправдание можех да измисля за удоволствието, което изпитах, извършвайки тези престъпления? Кой друг би ме уневинил, ако аз сам не можех да го сторя?
Крачех някак забързано по каменния под, въртейки се в един безкраен омагьосан кръг. Нервно кършех пръстите на едната си ръка, а другата бях прокарал по мръсната си коса. Нашепвах си стихове от една песничка за деца, която майка ме бе научила преди толкова много години. Погледът ми щукаше наляво и надясно. За момент спрях пред стената насреща ми. Затворих очи и забих чело в твърдата повърхност. Налудничава усмивка се изкриви на някак ужасяващото ми лице, а устните ми редяха стих подир стих.



Seven for the devil, my own self
avatar
Aleksey Fyodorov
Gryffindor Prefect
Gryffindor  Prefect

Брой мнения : 300
Join date : 16.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите