"Show them a heart of stone and sink them with it."

by **Mayella Damaris** Вто Апр 18, 2017 1:03 pm

MAYELLA DAMARIS

“Let the FLAMES begin.”

CHEMIST; 24 Y.O.; FC: MARGOT ROBBIE; CITIZEN

Настоящият експеримент, с който се беше захванала Майела бе по-особен от типичните й и далеч по-интригуващ. Въздухът в помещението бе толкова сгъстен от множеството изпарения от най-различните машини, а в комбинация с притъпената светлина и натрапчиви миризми, наоколо се създаваше доста зловеща обстановка. Очите й, скрити зад дебели, замъглени стъкла, обходиха близката стена, в търсене на бутона за вентилацията. Въпреки че прекарваше по-голямата част от времето си в "уютната" стаичка, Майела все още изпитваше затруднения с откриването на нещата, от които се нуждае в даден момент. Живота й бе пълна каша, в душата й цареше абсолютен мрак. Всичко около нея беше пълен хаос. Но на нея така й харесваше. Вече бе свикнала.

***

Още един провал. Това бе нещото, което Майела в никакъв случай НЕ бе способна да понесе. Но точно с това бе принудена да се сблъска. За пореден път. Вече даже им изгуби бройката. А дори не разбираше къде точно греши, какво пропуска. Бе прекарала последните няколко месеца в безкрайни проучвания, не излизаше от лабораторията си за по-дълъг период от три минути и правеше петминутни почивки само когато въздухът в помещението бе прекалено сгъстен от различните изпарения и Майела почти не можеше да диша. Точно в тези моменти когато спешно трябваше да включи вентилацията, тя сядаше на стоманения си стол и си почиваше. Затваряше очи за миг и вдишваше дълбоко от въздухът, които вече бе започнал да се прочиства. Шумът от вентилацията я подлудяваше, разсейваше я и нарушаваше концентрацията й. Това бе причината за принудените й почивки. Единственото "хранително" нещо, което консумираше бе кафе. Литри кафе, които сякаш се бяха пропили в кръвоносните й съдове, изпълвайки ги, измествайки изцяло буйната й аленочервена кръв. Мозъкът й сякаш плуваше в кофеин. Не усещаше глад, жажда, умора. Нищо. Бе се превърнала в една безчувствена машина, чиято единствена цел бе успешното завършване на проекта. Знаеше, че е съвсем близо до постигането на целта си и ставаше все по-нетърпелива това най-сетне да се случи. Но колко още провали трябваше да претърпи преди да достигне и пресече успешно финалната права? По кой път трябваше да поеме? Толкова много въпроси, които се въртяха в главата й. Но днес не можеше да продължава повече. Бе изтощена до краен предел, но самата тя все още не го усещаше чак толкова. Все още бе под въздействието на кофеина, което много скоро щеше да отмине и на Майела й предстоеше да бъде залята и отнесена от опустошително цунами. Може би имаше нужда от един тридневен сън, за да успее да си почине както трябва и да избистри ума си. Може би чак тогава ще получи тъй бленуваното просветление.
Блондинката отстъпи крачка назад и отпусна изнемощялото си тяло си върху стоманения си стол, който я приветства в ледената си прегръдка. С трепереща ръка отстрани огромните си очила, които скоро вероятно щяха да се срастнат с плътта й и ги захвърли на работната си масичка. Разпусна дългата си, платинена коса и се опита да прекара пръсти през нея, но след като и това се оказа непосилна задача, реши отново да я върже на конска опашка. Така поне малко успяваше да прикрие окаяния й вид.
- Още един провал.. - прошепна си тихичко химичката, масажирайки нежно слепоочията си. Как щеше да го преглътне? Хапката бе прекалено голяма за нея. Именно поради тази причина реши преди да се отправи към дома си, да намине през най-близкия пъб и да се почерпи с нещо твърдо.. като за лека нощ.
Когато обаче понечи да стане краката й поддадоха, сякаш се бяха превърнали в желирани и по принцип твърдият й и неудобен стол в момента й се струваше толкова мек, пухкав и удобен, ако затвореше очи и с малко повече въображение... щеше да се принесе вкъщи, сякаш е под топлите завивки на уютното си легло. А след като се събудеше, просто щеше да отскочи отново до машината за кафе и да продължи работата по проекта си. "Не, не.. достатъчно, Майела!" - скастри се сама наум. Нали планът беше да се прибере вкъщи и да проспи следващата една седмица? Нямаше краен срок, който да гони, нито пък шеф, който да я тормози и пришпорва да работи. Ако съпругът й все още бе сред живите, никога нямаше да й позволи да постъпва по този пренебрежителен начин със себе си. Милият й Лутър. Но него вече го нямаше, както и двете им прекрасни деца. Бяха й отнети насила прекалено рано и болката от загубата им растеше все повече с всеки изминал ден. Бе останала съвсем сама на света, изпълнена с болка, гняв и неутолима жажда за мъст.
След дълбока въздишка, Майела се изправи на крака, съблече изцапаната си манта и със забързана крачка тресна вратата на лабораторията след себе си. Само на няколко преки от сградата на института, точно на ъгъла до кръстовището се намираше въпросният бар, към който младата жена се беше запътила.
Неприятният мирис на алкохолни изпарения, пот, тестостерон и цигарен дим се усещаше още от входната врата, но това не беше достатъчно да откаже Майела и да се прибере направо вкъщи. Разбута хората, които се бяха изпречили на пътя й и сръчка няколко с лакти, получавайки в замяна раздразнени погледи и няколко ругатни, които предпочете да игнорира. Не беше толкова самонадеяна и бе наясно, че ако беше отвърнала нямаше да постигне абсолютно нищо и навярно щеше да се прибере с няколко сини, а може би и някоя по-сериозна фрактура, което пък щеше да я забави и възпрепятства работата й. Не можеше да си го позволи. Успя да се добере до бара и да привлече вниманието на бармана, както и да си поръча едно двойно мартини. Когато чашата най-после й беше сервирана, девойката я сграбчи ентусиазирано, но точно преди да отпие, мъжът в съседство залитна назад и я изблъска, при което чашата направо хвръкна от ръката й и се приземи в скута на блондинката, която стоеше от другата й страна, през два стола.
- Хей! - извика раздразнено Майела и потупа мъжа по рамото. - Дължиш ми едно питие! - допълни тя и сбръчка вежди сърдито. Мъжът бе доста по-висок и едър. Сведе глава и й се изсмя подигравателно, след което отново се обърна към другаря си.
- Задник! - изсумтя девойката и повика отново бармана, поръчвайки си от същото. Докато чакаше поръчката си, Майела извади от чантата си едно малко пакетче с прахообразно съдържимо. Изчака грубият, потен господин да се обърне в противоположната посока и изсипа набързо прахчето в чашата с питието му. Щеше да го научи, че като се занасяш с една химичка, последиците винаги са безусловни, както и доста болезнени. На горкият плешив господин му предстоеше една дълга и наистина тежка нощ.

THANKS MERC