These voices won't leave me alone.

by **Emrys.** Пет Апр 28, 2017 11:15 pm

Име: Брандън Емрис Синклеър
Години: 20
Кръв: Чистокръвен
Курс: Шести

Той носеше буря в себе си.
Имаше хиляди причини, поради които Брандън Емрис Синклеър можеше да мрази семейството си. Имаше двойно повече причини, за да намрази света, съдбата и липсата на късмет. Той мълчеше. Може би мразеше всичко и всички, но мълчеше. Всяка клетка в тялото му шепнеше „контрол“ и той успяваше да задържи омразата вътре в себе си. Понякога дори се питаше дали тя все още се крие някъде вътре в него. Не изпитваше нищо, което да се превърне в отражение на миналото му. Той беше спокоен, но студен. Брандън беше красив, но мистериозен.
Малко бяха онези, които можеха да го накарат да му пука. Беше по-добре, когато хората не се интересуваха от него и той го знаеше добре. Знаеше, че в училището се носеха истории за семейството му, за мъртвия му баща. Но хората никога не пропускаха да споменат майка му, която беше затворена в Азкабан. Това водеше до още слухове, които разказваха за неговите наклонности към черната магия. Може би Брандън трябваше да се радва, че не носи фамилията на майка си? Макар и фамилиите на родителите му да бяха обвързани с чистата кръв, то тази на майка му веднага се свързваше с тази на тъмни магьосници. Трябваше да бъде поне малко благодарен на семейство Синклеър, които не му бяха дали нещо друго освен фамилията си.
Да, това беше проклятието на Брандън. Над него тегнеше тежестта на две фамилии, които никой не обичаше в тези времена. Той не се интересуваше от чуждото мнение. Силата не бушуваше във вените му, когато ги чуваше как шепнат за него. Тогава ставаше още по-спокоен. Самото му присъствие носеше със себе си студ, а ледените му очи пронизваха всяко сърце. Истината е, че той вярваше, че не е нещо специално. Беше просто един от наследниците на последните тъмни магьосници. Съдбата му сякаш беше решена от самото му раждане, а върху кожата му бе изписано „черна магия“. Но той не мразеше света за това.
Понякога Брандън Емрис Синклеър се питаше дали е останала омраза, която да изпита. Понякога търсеше гняв в себе си, но не откриваше нищо. Той живееше в търсене на нещо, което да успее да развълнува леденото му сърце, но така и не го откриваше. Това беше причината и за двата инцидента, които бяха довели до две прекъсвания на обучението му. Той не се интересуваше от чуждото мнение и не изпитваше нужда да бъде харесван, защото се чувстваше мразен. И знаеше, е това е наказание, но не знаеше за какво го наказват.
Носеха се слухове.
За рода му.
За майка му.
За баща му.
Носеха се слухове и за нея. За Кристина Синклеър. Момичето, което беше загинало след първата си година в Хогуортс. Тя беше неговата единствена и обичана сестра, но вече я нямаше.

fc: chris wood

by **Leon Delano** Пет Апр 28, 2017 11:25 pm

Одобрен <3

These voices won't leave me alone.

These voices won't leave me alone.

Re: These voices won't leave me alone.