Elaine Duval

by **elaine duval;** Пет Апр 28, 2017 11:28 pm

"Косата ѝ винаги ухаеше на шоколад. Всеки път, щом заравях лицето си в червените ѝ кичури, усещах онзи толкова приятно сладникав аромат, който пречеше на всеки мой опит да се отдалеча от нея. Беше още по-невъзможно, когато се смееше, докато ѝ разказвах за хубавия аромат, който тя оставяше след себе си. Имаше усмивка, която можеше да унищожи и най-ужасния мрак, и зелени очи, в които всеки път можех да се изгубя. Устните ѝ бяха меки и топли и никога не успях да се наситя на вкуса им. Тя притежаваше онова привличане, което те караше да се чувстваш като в безсъзнание, докато сънуваш най-хубавия си сън. Притежаваше нещо, което те караше да искаш да я видиш още един път; да усетиш устните ѝ отново и да се изгубиш в погледа ѝ, докато самият ти не осъзнаеш, че си потънал в светлината ѝ. Можех да я гледам вечно. Можех да поемам аромата ѝ отново и отново. Можех да слушам гласа ѝ и смеха ѝ до смъртта си… Ала тя не можеше да ми даде това.
Знаех, че съществуваше някаква бариера между нас още от първия ден, в който я видях. Понякога сякаш изчезваше и ми позволяваше да се приближа до нея повече от обикновено. А друг път се превръщаше в огромна стена, която не ми даваше дори и да я докосна. Не знаех кое ме унищожаваше повече – моментът, в който бях по-близо до нея откогато и да е било, или моментът, в който можех да усетя как се отдалечаваше от мен все повече и повече. Казваше ми, че трябваше да си тръгна, защото тя не бе способна да го направи. Казваше ми, че истината е далеч по-различна от красотата, която виждах. Казваше ми толкова много неща – повечето от които никога не успях да разбера. Но ако тя щеше да бъде егоист, си казах, че и аз ще бъда.
Имаше дни, в които ми говореше неща, които звучаха съвсем нереално. Едва опитвах да свържа едното изречение с другото, тъй като почти всяка втора дума, беше напълно различна от предишната и бе свързана с нещо съвсем различно. И докато се опитвах да следя историята, очите ми се спускаха по милионите ѝ белези, които покриваха целия ѝ гръб. Белези, за които се опитваше да ми обясни, но не успяваше. Говореше ми за това колко различен е бил животът ѝ преди това; как е имала всичко, ала все пак частица в нея е мразела всичко онова. Понякога ми обещаваше неща, които тогава не успявах да разбера. Обещаваше ми, че някога ще ми покаже истинския си живот. И ми обещаваше истината. Истината, която никога не разбрах, но съществуваха дни, в които ми говореше за нея. Задавах ѝ толкова много въпроси, които тя пренебрегваше и продължаваше да говори неща, които бяха така несвързани. И все пак я слушах. Все пак се опитвах да запомня всяка нейна дума. Опитвах се да запомня изражението ѝ и емоциите, които издаваше, докато говореше за белезите по гърба си и всичко онова, което я заобикаляло, но аз не успявах да виждам.
Докато дойде един ден, в който тя просто спря. Не спомена нищо повече за онова, което някога ми бе говорила. Онази бариера стана по-силна откогато и да е било и вече дори не можех да усетя шоколадовия аромат на косата ѝ. “Илейн…” Прошепна в последния ден, в който я видях. И оттогава не видях очите ѝ, не усетих устните ѝ. Не можех да слушам смеха ѝ, докато ѝ разказвах за хубавия аромат, който оставяше след себе си. Не можех да заровя лице в косите ѝ, не можех дори и да слушам за нещата, които бе видяла.
Тръгна си и не остави нищо друго, освен спомена за себе си, който светеше като звезда в нощта."

Elaine Duvaltwenty years old | student | fc: Holland Roden

#8549

ако може, да ми смените името на elaine duval;

by **Leon Delano** Пет Апр 28, 2017 11:34 pm

Прекрасен герой, одобрена <3

Elaine Duval

Elaine Duval

Re: Elaine Duval