memento mori

Помни смъртта.
А, да. Помня смъртта. Смъртта е част от нас. Раждаме се и живеем, само за да умрем. Смъртта е всевиждаща и всеобхватна. Непостоянна е, непредвидима.  Дори непонятна за онези от нас, които не знаят какво има отвъд нея. Какви ли чудеса и кошмари са скрити зад фасадата й и какви ли страхове бяха ни приготвени от Нейна милост.

Помня смъртта си.
Защото бях мъртъв. Още усещах как хладното острие се плъзгаше по деликатната кожа на гърлото ми и я разкъсваше, а от там собствената ми кръв бликаше и разнасяше животворната си багрина като водопад. Помнех как крайниците ми бяха затиснати и дори не можех да изкрещя за помощ. Можех само да гледам.

Помня смъртта си, защото бях жив.
Живителната сила на магията бе тази, която ми даде втори живот, пък дори и защото се замесих със сили, които не трябваше да бъдат обезпокоявани по какъв то и да бе начин. Опасно нещо беше да си играеш с Времето. Времето не бе абстрактно, то не бе някакво понятие, което мъгълите използваха за да обяснят как нещата се случват в определен ред и порядък. Времето имаше душа, бе живо. И бе затворено в една синя полицейска будка.

Помня смъртта си, защото бях жив и можех да дам на учениците това, което аз нямах.
Но пък съм само един луд със синя телефонна кабина.

Dustán Mordecai Kusturica || Muggle studies teacher || 28 || fc. Matt Smith