Вход

Забравих си паролата!


BGtop
Latest topics
» Кара Гилиес / Kara Gillies
Нед Окт 01, 2017 11:11 am by rum4eto

» Асоциации
Вто Сеп 26, 2017 4:03 pm by Vivian A.

» Ines Colle / Инес Кол
Вто Сеп 19, 2017 4:25 pm by Philip Fulton ;

» !! НОВ СПИСЪК С ЛИКОВЕ !!
Пет Сеп 15, 2017 5:11 pm by Katya Williams-Fyodorov.

» Greg Kudrow / Грег Кудроу
Пет Юли 28, 2017 9:58 pm by Philip Fulton ;

» Jacqueline Leclaire / Жаклин Льоклер
Пет Юли 28, 2017 9:29 pm by Philip Fulton ;

» spam vol.7
Нед Юли 23, 2017 7:52 pm by Anna Smith

» Стая за разпити
Вто Юли 04, 2017 2:16 pm by Philip Fulton ;

» Ctrl + V
Вто Юни 27, 2017 10:43 pm by Philip Fulton ;


835 т.


783 т.

1067 т.


826 т.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 39, на Вто Апр 25, 2017 10:36 pm

Килия №218

Go down

Килия №218

Писане by Ahinora Fleur on Чет Май 11, 2017 2:47 pm


_________
Is it sick of me To need control of you?
Is it sick of me To want you crawling on your knees Is it sick to say i want you biting down on me

Made by Lina ♥️
avatar
Ahinora Fleur
Slytherin Prefect
Slytherin Prefect

Брой мнения : 761
Join date : 10.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Килия №218

Писане by Jason Redbird on Пет Май 12, 2017 8:53 pm

Проблемите за Джейсън валяха като пролетен дъжд. Все още пред очите му беше картината, в която неговата вече бивша господарка умира. Как неговият колега използва непростимото проклятие, за да я довърши. Не можеше да си избие от главата и това как аврорите от Министерството на Магията бяха се появили от нищото. Тези аврори го бяха и прибрали в Азкабан. В ума на Редбърд се бе появила светлината, която трябваше да се появи още по време на партито. Той бе разбрал, че тъмната магьосница го бе омагьосала да съдейства в направата на този ритуал. Татуираният се изяждаше отвътре, защото се бе дал твърде лесно. "Слабак, идиот, как можа", повтаряше си на ум.
Сега си повтаря това, защото не е под въздействието на хипнозата. Обаче мислите му бяха доста противоположни, докато беше омагьосан. О, да - писъците на децата, непростимите проклятия, които се изричаха.. смъртта. Всичко това тогава му харесваше и пълнеше тъмната част от него.
Настроенията и мненията му се променяха постоянно. Ту съжаляваше за това, което е направил, ту не. Не можеше да възприеме нищо все още. Една от неговите колежки му бе помогнала да го направи - Вайента. Тя не си поплюваше. Болката все още пълзеше като змия по тялото му. Раните му все още кървяха и не спираха. Тя му бе изцедила и последната капка сила. Пиявиците го бяха и довършили. Нямаше и магическа пръчка, с която да направи заклинание, за да зараснат.
Бяха минали едва няколко часа от преместването му в килия 218, а се чувстваше ужасно. Не му беше за първи път, но този път бе различно - не бе виновен. Студът бе обзел помещението, мръсотия също не липсваше. Веригите падащи от таваните се люлееха от съвсем лекия ветрец, идващ от незнайно къде. Лека светлинка се прокрадваше и неуспешно огряваше килията.
Хипнозата бе изчезнала. Очите му едвам се държаха отворени. Раните, направени от учителката по Защита срещу Черните изкуства все повече започваха да се инфектират. В момента чувстваше само омраза. Мразеше всички. Най-вече Канайма Верде. Заради нея беше в това положение.
В интерес на истината би повторил всичко това отново и пак би се присъединил към някоя като нея. Не, той не би повторил. Мислите му се разбъркваха и не знаеше какво говори, какво мисли. Искаше единствено да се махне оттук и раните му да заздравеят. Или поне да му дадат пръчката. Така щеше да е доволен.. на десет процента.
Дименторите, които обикаляха до килията също го изнервяха допълнително. Знаеше какво могат. Беше ги почувствал. Знаеше как взимат и последния ти хубав спомен. "Здравей, мое осемнадесет годишно аз", опита се да се усмихне, но безуспешно. Приличаше на труп. Труп, който всеки момент ще се разложи.
Опита се да се задържи буден, но това което успя да направи бе да заспи на студената земна повърхност. Искаше времето да мине, за да дойде някой да го разпита.

_________
I got a million little triggers
and they're ready to blow

Made by Lina ♥️
avatar
Jason Redbird
Teacher
Teacher

Брой мнения : 1015
Join date : 14.04.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите