Еmily Salvatore || Емили Салваторе

How it all begin:

„Къщата на семейство Салваторе изгоря до основи. Единственият оцелял е малката дъщеря на Ребека и Деймън Салваторе – Емили Салваторе. Заподозрени за палежа и убийствата са смъртожадни. Поради липса на живи роднини момичето ще бъде изпратено в приемно семейство”
Това беше новината от първа страница на „Пророчески вести”. Под краткия и красноречив текст имаше черно бели снимки на самата къща и на откритите овъглени трупове. От въпрос на сигурност нямаше снимка на оцелялото момиче. – Емили Салваторе. Момичето беше на не повече от 8 години и вече беше само. Беше наследила очите на майка си – шоколадови но всичко друго беше от баща й. Високата фигура, тъмно кестенявата коса, красивата усмивка която в момента беше се скрила и оставила място за тъгата и сълзите.

Moving from one family to another until:

Няколко години след пожара в който загинаха сем. Салваторе, Емили вече беше сменила няколко приемни семейства. Някои не я искаха понеже не беше чистокръвна а другите не можеха да издържат на характера и енергията й. След смъртта на родителите си момичето се беше затворило изцяло в себе си. Не слушаше никого – често излизаше вечер и се крие в някоя гора. Накрая и последното семейство при което беше се беше отказало от нея. Младото момиче пътуваше с „настойниците си” към Министерството на магията от където се предполагаше, че ще й намерят ново приемно семейство което да я изтърпи още 6 месеца докато почне учебната година в Хогуорст.
Колата спря пред една бензиностанция това беше необичаен начин за придвижване за семейство магьосници но момичето не се оплакваше. Изчака мъжът и жената да излязат и да се отдалечат. Мислеше си „Това е шанса ми”.
Отвори вратата на автомобила и излезе. Тръгна в посока противоположна на тяхната. Вървеше и се оглеждаше искаше да запомни заобикалящата й среда. Нещото което най-много привлече вниманието й беше едно малко кученце което стоеше свито. Малкото момиче тръгна към него и го погали внимателно. Животинката вдигна очите си към нея – черните очи бяха изпълнени с страдание и болка. Тези чувства бяха твърде познати за младата Салваторе затова взе кучето със себе си и продължи. Нямаше значение, дали някой щеше да си го потърси тя щеше да се грижи за него.
Не знаеше от колко време беше вървяла, но знаеше, че още дори не е близо до целта си – Диагон Али. Тя щеше да прекара там оставащото време докато почне учебната й година. Навън се беше стъмнило, чуваха се гръмотевици и светкавици които раздираха небето. Емили притисна Дукеса към себе си – така беше решила да кръсти кученцето и продължи на върви. Вървеше напред докато пред нея не се появи качулата фигура. Младото момиче отстъпи назад гледайки изплашено. Качулката падна и шоколадовите очи срещнаха тъмно сини очи в които имаше загриженост и обич. Новопоявилата се жена подаде ръката си към Емили с думите.
- Ела с мен да се приберем вкъщи…

Finding friends, enemies and something else…

- Емили хайде ставай,ще закъснееш за влака.
Гласът на Скарлет прозвуча из цялата къщата. Тъмнокосото момиче се размърда недоволно в леглото си. Отново леко очи и изправи бавно протягайки се. Беше прекарала вече 5 години с Скарлет. Тези 5 години бяха най-хубавите в живота й. Русокосата жена я беше дарила с много любов и грижи.
- Станах вече.
- Добре облечи се и слез долу да закусим. – гласът на жената беше изпълнен с обич. – Хайде по бързо.
- Идвам.
Салваторе тръгна към банята си и след 15 минути излезе. Оправи презрамките на снежно бяла лятна рокля. Заметна наметалото си. Погали кучето което стоеше, до нея и излезе от стаята. Щом слезе долу, се усмихна на жената която слагаше кана с портокал сок.
- Хайде, че наистина ще закъснеем малката.
- Идвам идвам. – щом седнаха на масата отпи от сока си и се огледа. – А къде е Ема?
- Все още спи. Не исках да я будя.
- Кажи й, че щом се върна ваканцията ще й донеса най-хубавия шоколад от Меденото царство.
- Тя ще се зарадва повече на теб отколкото на шоколада но добре. А къде е брат ти?
- Мислех, че Джейдън е слязъл вече? Ти извика само мен?
- Реших, че вече е станал чу се шум от стаята му и затова. – русата жена се засмя и се облегна назад.
- Ще го извикам.
Тъмнокосото момиче изтича по стълбите към вторият етаж където се намираха всички спални. Няколко минути по късно от етажа се чуха ругатни, шумотевица от падане както и заразителен смях..Животът в тази къща беше интересен.
***
Емили и Джейдън бутаха тежките си куфари през влака в търсенето на свободно купе. Момчето скоро видя някои от приятелите си които изгледаха тъмнокосото момиче накриво но просто й кимнаха защото вече знаеха, от опит, че ако я наранят по какъвто и да е начин Джей ще ги смаже. Слидеринецът прегърна леко и набързо Емили и изчезна с приятели си. Салваторе продължи напред влачейки куфара си. Беше до такава степен погълната от мислите си, че не видя момчето което крачеше срещу нея докато не се сбъскаха и двамата не паднаха на земята.
- Гледай къде вървиш малката. – чу гласът му. Не звучеше раздразнен. По скоро развълнуван. – Както и да е. хайде да ставаме.
Емили погледна нагоре и пое протегнатата ръка. Усети как непознатото момче я издърпва и съвсем скоро беше на крака. Щом го направи огледа момчето – рошава небрежна кестенява коса, тъмни очи. Красива запленяваща усмивка. Стегнато но не прекалено мускулесто тяло. Носеше грифиндорско червено и златисто. Емили се учуди досега не го беше виждала в общата стая. Следващото нещо което забеляза по скоро усети, беше цигареният дим който лъхаше от него. Намръщи се леко и размаха ръка пред лицето си което накара непознатото момче да се засмее леко.
- Хайде да си намерим купе.