Килия №733

by **Aleksey Fyodorov** Пет Май 19, 2017 10:16 pm

Гарван грачи грозно, зловещо

One for sorrow...
Събуждаш се от транс, в чиято хватка никога не си попадал. Опитваш се да зададеш въпроси, към отговорите, които вече знаеш. Искаш да вярваш, че всичко е по вина на някаква магия, заклинание, проклятие... Но реално си направил всичко това, защото си точно такъв - тъмнина, която рано или късно ще погълне и последния лъч светлина. Защото съм... Хаос.
Чувствах се замаян, проснат в калта, с някак замъглен поглед. Тялото ме болеше ужасно много, но въпреки това успях да се надигна в седнало положение. Металическият вкус на кръв все още се усещаше в устата ми. Погледнах ръцете си - омърсени от престъплението (вероятно първо от многото). Размърдах дясната си ръка - тази, с която бях зашлевил Екатерина. Почувствах я, онази болка, още тогава. Сега продължаваше да кърви и едва ли някога щеше да спре. Прокарах пръсти по лицето и само за да оставя поредните кървави следи. Бях се превърнал в чудовище... Не... Аз бях чудовище от самото начало, а това бе идеалният момент да го докажа на всички... На себе си...

◆

Three for a funeral...
Усетих грубата им ласка, с която най-накрая ме изправиха на двата ми крака. Трябваше да се съпротивлявам, исках, но не го сторих. Доброволно предвижих ръцете си зад гърба и ги оставих да направят заклинанието. Усетих нечия тежка длан на рамото ми, която ме побутна напред. Бях ~~като~~ престъпник. И това усещане ми се струваше толкова познато. Крачех напред по меката почва, забил поглед в земята. В главата ми звучеше траурен марш. Сякаш бях на погребение. Своето погребение. Ала не тялото ми връщаха при пръстта. Заравяха душата ми. И аз не се борех. Нямаше за какво. Вдигнах глава само за да я видя в чужди прегръдки. Потърсих очите й, ала тя моите не. Нуждаех се от нея, от надежда. Ала аз бях като демон, от който тя трябваше да се отърве.
Чувствах се спокоен и самоуверен. Знаех, че това не ще бъде последният път, в който вървя по тази пътека. Към своята гибел - толкова сладка, толкова истинска.

◆

Six for hell...
Беше студено. Стоях на каменния под от часове и крайниците ми бяха вкученясали от ледената прегръдка на новия ми дом. Поклащах тялото си напред-назад в опити да забравя кървавите сцени от по-рано - сега изглеждаха толкова по истински и реални. Исках да измия следите и да забравя, ала те отдавна се бяха просмукали не просто в кожата ми, а в цялото ми същество. Опитвах се да се убедя, че това е било под въздействието на онзи проклет медальон. Но какво оправдание можех да измисля за удоволствието, което изпитах, извършвайки тези престъпления? Кой друг би ме уневинил, ако аз сам не можех да го сторя?
Крачех някак забързано по каменния под, въртейки се в един безкраен омагьосан кръг. Нервно кършех пръстите на едната си ръка, а другата бях прокарал по мръсната си коса. Нашепвах си стихове от една песничка за деца, която майка ме бе научила преди толкова много години. Погледът ми щукаше наляво и надясно. За момент спрях пред стената насреща ми. Затворих очи и забих чело в твърдата повърхност. Налудничава усмивка се изкриви на някак ужасяващото ми лице, а устните ми редяха стих подир стих.

◆

Seven for the devil, my own self

Килия №733

Килия №733

Re: Килия №733