Dreams come true...

- Госпожица несръчност, викат ви. - усмихна се нежно прислужницата, която бе нейна приятелка последните няколко години.
- Веднага отивам, Аманда. - заслиза надолу по дървото почти убедена, че ще успее да докосне земята невредима, но се лъжеше. Кръкът ѝ се плъзна и момичето се изтърси на земята с едно звучно ''Туп''. Аманда ѝ подаде ръка, за да се изправи, а след това изтупа дрехите ѝ.
- Добре ли сте, госпожице. Не мога да повярвам, че все още се пробвате. Ще си счупите нещо някой ден.
- Три пъти, лявата китка, веднъж десния крак и седем пъти изкълчване на глезена... на двата глезена, но едновременно, разбира се. - възрастната жена се хвана за главата.
- Шегувам се, Аманда. Само веднъж съм си чупила китката и три пъти съм си изкълчвала глезена, но така казано не е толкова зле впредвид всичките двадесет и една години, които съм имала, за травми. - Прислужничката поклати глава с усмивка, а след това целуна майчински главата на Алис и ѝ кимна към огромната врата на имението. Момичето нямаше какво повече да чака, Анри не обичаше да чака, по простата причина, че всяка една минута му бе планирана като по график.

- Харесва ти тук, нали? - усмихна се ведро стареца щом я видя да влиза през вратата на кабинета му.
- Разбира се, датохте ми повече отколко можех да си мечтая. Седна на канапето срещу бюрото му и впи усмихнатия си поглед към него.
- Знаеш каква си, нали?
- Аха.
- Ти си вещица.
- Аха.
- Взех те под крилото си преди три години от улицата, защото вярвах, че имаш потенциал. Дадох ти достатъчно време да стъпиш на краката си. Да възвърнеш нормалния си начин на живот. Да се порадваш малко на свободата, но ти ми обеща нещо. Помнш ли какво беше то? - как беше възможно да го забрави. Помнеше онзи ден сякаш беше вчера.
- Да уча.
- Точно така. Винаги съм искал да имам дъщеря,. С жена ми, Бог да я прости, нямахме този късмет и след смъртта ѝ мислех, че нямам шанс да се сдобия с наследници. Само че сега имам теб и те приемам като своя дъщеря. Обещах ти, че ще платя всичко, което се наложи по образованието ти.
- Да. Всъшност мислех по въпроса и май си избрах университет. Близо е от тук и има голямо разнообразие от профили, така че си мислех...
- Няма да учиш в мъгълско училище. - гласът му сряза увереността на момичето. Как така нямаше да учи в мъгълско училище? Че какво друго би могла да учи? Знаеше, че има училища за магьосници, той често говореше за едно конкретно -Хогуортс, но все си мислеше, че е прекалено непохватана за подобно училище. Другите магьосници си бяха израснали със семейства, в магьосническа среда и бяха подготвени. Та нея я бе страх от високо, а едно от основните превозни средства на вещиците бе именно метлата. Нямаше да се впише в подобно училище. Ами ако попогрешка убиеше някой?
- Не искам да звуча неблагодарно, но не съм ли прекално... неподходяща за магическо училище, Анри? - той се засмя мило и стана от стола си. Извади някакво писмо от чекмеджето на бюрото си и го подаде на Алис. Тя отвори внимателно плика и извади писмото. Беше приета в Хогуортс? - Не разбирам.
- Мисля че, това е правилното място за теб. Имаш потенциал и ще станеш велика, ако се развиваш. Мъгълските училища не могат да ти предложат това, което тук... - посочи писмото в ръцете ѝ - ...ще откриеш.
Колебаеше се. Ами ако грешеше за нея? Не искаше да му навлича неприятности. Може би я надценяваше. Та тя не знаеше дори едно заклинание. Случайно, то време на време правеше по някоя магия, но това бе само в момент на афект. Беше длъжна да опита заради него. Той толкова много вярваше в нея.
- Ами... добре. Надявам се да си прав. - дано наистина бе прав. Двайсет и четири каратова усмивка изгря на лицето му.
- Знаех си,ч е ще се съгласиш. Затова и багажа ти вече е стегнат, всичко необходимо ти е купено и чака само теб. Тръгваме в пет.
- Какво? Сега ли? - притесни се момиче. Прекалено рано. Не очакваше да се вдигнат точно сега и да тръгнат.
- Ама разбира се. Защо да чакам. Трябва да минем през Оливандър, за да ти вземем пръчка и през някой и друг магазин, за униформа. Имаме време. О, и замалко да забравя... - отиде до ъгъла, а там имаше нещо квадратно покрито с плащ. С едно движение изхлузи плаща и пред нея се откри кафез с тъмна, гарга.
- Подарак. Знам, че в Хогуортс за разрешени домашните любимци. Не е сова, но знам колко много обичаш тези птици. - Али бе останала напълно без думи. Това бе отвъд най-смелите ѝ мечти. Гарга! Училище! Хогуортс!

fc: bridget satterlee