Alexander Lyx

by **Alexander Lyx** Съб Апр 15, 2017 6:48 pm

Alexander Lyx | 18 | IV

"Светът е забравил какво е истинската сила" - каза тя и го удари.Ръката и' бе като дъска, дланта и' дори не потрепна при срещата със студената буза на малкото момче.Плесницата отекна в студените коридори на този дом, който по - скоро бе хралупата, в която се крие и събира сили злото, дебне моментът, в който да погълне слънцето и с него надеждата.
А в тишината последва само тих стон, изпълнен с толкова болка и презрение, ала толкова смирен, едва недоловим.Поредната кристална сълза се стече по зачервената бузка на малкото момче и последва още една здрава плесница.Инквизиторката пред него продължаваше да стрелка тихи фрази, които сякаш пронизваха душата на момчето.И така бе всеки ден,всяка нощ,понякога дори по два пъти - всеки път, в който момчето проявяваше слабост.Защо ли? Желязната лейди пред него не бе истинската му майка и мъжът в другата стая, не бе негова баща.Те бяха толкова груби, о , толкова студени ,всичко човешко у тях бе угаснало,само пепелта на душите им се събираше като черна утайка в покварените им сърца.Госпожа Ликс бе толкова безмилостна,жестока и лишена от емоции, че понякога човек можеше да се почуди - Това истински човек ли е или чудовище, трансформирало се в една бледа, руса женица, движеща се като въплъщение на кошмар по коридорите на мрачното си свърталище,сред старите вещи ,в които сякаш тя къташе парченца история,нареждайки ги в картина,страшна и потискаща.Мъжът и не бе такъв, той просто....отсъстваше.Напълно апатичен към света, абсолютно незаинтересован от случващото си, крайно безразличен към малкия Алекс, който получаваше "възпитание на високо ниво" от приемната си майка.Да, точно така, те бяха "приемни родители"...само дето не бяха нито родители, нито приемни, а бяха по - скоро похитители. Александър бе отвлечен от истинските си родители още като бебе заради силите си.Госпожа Ликс бе видяла у него нещо специално,както тя казваше "Потенциалът е като глина - под натиска на тежката ръка и напътствията на достатъчно остър ум - можеш да изваеш нещо,невиждано досега", тя искаше да създаде един мъж с тежка ръка и никаква съвест, острието на фамилията,но за тази цел тя смяташе, дори се чувстваше длъжна, да изтръгне всичко човешко от детето, да го превърне в камък, смачквайки сърцето му, поглъщайки душата му на малки глътки.Така тя смяташе,че ще изчисти преценката му и ще го направи обективен,защото само чрез погледът,лишен от субективизъм, се постигаше прецизността,а "както всички знаят" - Прецизността е малката разлика между хирург и касапин.Само дето вече 10 години никак не и' се получаваше.Но да се върнем в тази нощ.Утре бе денят, в който Ликс младши щеше да замине далеч, за да развива способностите си, да накара чудовищата да се чувстват горди, да могат да кажат "унищожихме го чудесно".Прощалната порция бой Алекс получи като за сбогом.Той бе тъжен, че ще бъда сам,напълно самичък там и когато сподели това на своята "грижовна" майчица, тя му би един як пердах, възпитавайки го в сила и мъжество, хладнокръвие, стабилност.В сила.В този момент малкото момче осъзна, че заминаването му щеше да го отдалечи от тези чудовища,които така презираше, и там можеше да започне наново....Но като кого?Кой си ти, Александър Ликс, роден диктатор или Алекс , който се усмихва на сутрешното слънце?Кого ще избереш, ...Ликс?
....
Александър е вече на 18 години и още не е направил своят избор, у него се борят двете лица на един човек.Побързай, Алекс, за да не загубиш и малкото, което си и да останеш просто една обвивка, спомен за някогашно съществуване, който ще бъде бързо забравен от всички.
Използвай оставащото време разумно....

FC: Cole Sprouse

by **Leon Delano** Съб Апр 15, 2017 7:58 pm

Одобрен и добре дошъл.
Кажи ако искаш да сменим името ти.

Alexander Lyx

Alexander Lyx

Re: Alexander Lyx