Volar libertad

Леонел, който не обичаше да го наричат с пълното му име, беше будно момче. Много хора го описваха като див. Беше от семейство на магьосници и чистокръвното му родословие можеше да се проследи до далечни те години на испанската инквизиция, когато тогавашните му предци са се преместили в Англия. И макар дори рода на баща му отдавна да се е смесил с англичаните никой не му е позволявал да забрави испанските си корени. Семейство Рамос заема високи позиции както в магьосническия свят така и в този на мъгалите. Но това не е е важно, защото ще ви разкажа историята на едно свободно момче. Свободно от предразсъдъци, от стереотипи. За него не беше от значение дали приятеля му ще е магьосник или обикновен човек, ако заедно се забавляват. Всеки присъстващ помнеше първия ден в който изведоха класа на младия Рамос на игрището за куидич. Беше им забранено дори да пипат метлите. Все пак бяха постъпили в училището за магия едва преди няколко дни. Беше им рано все още. Но това Леонел не го интересуваше. На него му се видя забавно. Да лети с метлата да се чувства още по свободен. Учителя не успя да го спре и единадесет годишния Рамос полетя във въздуха без да може да управлява. Няма нужда да казваме, че падна почти веднага, нали?
Не се отказа. Може и да не беше добър в ученето на магии и отвари, и всякакви неща, за които трябваше мисловна дейност но в спорта беше несравним... Най-вече на куидич.
'Леонел, Леонел, Леонел' - Скандираше публиката в онзи ден. 19 Април 2012 година. Бяха на път да победят. Момчето гонеше снича. Само още...  От някъде се появи блъджъри. Леонел не го беше видял защо погледа му беше прикован в онова малко златно топче. Блъджъри се срещна с главата му, Рамос изгуби управлението на метлата и излезе извън игрището. Разби се в забранената гора...
Следващите две години бяха истински ад за него и за цялото му семейство. Изпратиха го на родителите му почти мъртъв. Едва бяха успели да го закрепят с магия. Човешките доктори го спасиха, но на цената на какво? Две години го възстановяваха и успяха да го закрепят така, че да се движи едва-едва с помощни съоръжения. Имаше съмнения, че никога няма да се оправи, но Леонел доказа какъв инат е за пореден път в живота си. Не се върна в училището пет години. Докато не беше сигурен във възможностите си. Когато се върна му позволиха да започне от там, до където беше стигнал. Макар да не познаваше никого бързо си намери приятели.  
Преди няколко дни отиде на игрището. Взе една метла. Родителите му, му бяха забранили да играе. След всичко, което преживя. Едва ли щеше да може да оцелее отново, след такова нещо. Можеше да стане бияч. Можеше, но едва ли. Прехапа устната си и преметна крака си от другата страна на дръжката на метлата. Полетя.