there's only fire and ice

Да бъдеш в голямо семейство си имаше своите предимства. Никога не оставаш сам, но пък за сметка на това доста често си неразбран.

Това научи Рейв, но по трудния начин. Разбира се, имаше си голяяма, голяма рода и по семейните събирания у тях ставаше пълна лудница. От малки тя и тримата й братя, както и сестра й, знаеха че произлизат от древен род на вещери и вещици и тяхната съдба бе да станат велики магьосници някой ден, също както роднините си, но... цялата тази дандания не подхождаше на момичето.

Тя не беше толкова жизнерадостна като Леонел, нито гневна като близнака си Виктор, не приличаше нито на Анна, нито на Ксандър също. Тя беше.. единствена, въпреки че бе част от половина. Тиха, спокойна, потайна. Тя рядко се впускаше в дълги и описателни разговори с хората. Бе отдадена на рисуването и магията, като пълна противоположност на Виктор.

Докато той беше буен и гневен, изправяше къдриците й всяка вечер със своите действия, карайки сърцето й да се свива от притеснение и да притаява дъх, докато не чуе той да се промъква в стаята си, тя успяваше само с един поглед и една прегръдка да потуши пламъците на яростта, които тлееха в него непрестанно като неизменна част от него.

Но каквото и да става те бяха близнаци..
Той бе нейната упора, нейният закрилник, всичко.. Светът й се въртеше около прекрасните му очи. Тя бе неговия пристан, а той - нейния буен океан.