I was born into bad news and it seems i can't get away...

by **Mazikeen Nightingale** Нед Апр 30, 2017 1:44 am

Mazikeen Arabella Nightingale

Sophia Bush

Age: 18

House: Ravenclaw

Year: II

I was born into bad news and it seems i can't get away... Tumblr_ojnlvkunI91twe2lto2_500

In the fast lane
No time for love
No time for hate
No drama no time
For games
Tough girl
Whose soul aches

Скапано нещо е това животът, не че очаквах дъги и еднорози, ама определено не очаквах помията дето се бе изсипала върху мен. Прекарах по - голямата част от животът си обвинявана за всяко нещо което не вървеше в животът на майка ми Барбара или както тя предпочиташе да бъде наричана Бъни. Когато ти повтарят непрекъснато колко много не струваш, и как всичко проваляш започваш да го вярваш сам, особено когато идва от устата на собствената ти майка. И когато вече си започнал да го вярваш и видиш същият този човек, пиян на кирка и толкова надрусан, че започва да се натиска с метлата мислейки си, че е онзи принц от онази приказка, абе знаете за какво говоря. Тогава започваш да осъзнаваш, че ти всъщност не си проблемът, проблемът е в тях самите и отново нов ден, нов "трезвен" момент в нападки и ти си пак в начална точка. Е това представляваха първите дванадесет години от животът ми.

Най - вероятно това щяха да представляват дните ми докато съм жива ако не бях подпалила класната си стая в гимназията Филипс. Виждате ли аз живеех в Чикаго, щата Илинойс, САЩ, в така нареченият мъгълски свят, свят в който магията и магьосниците бяха част от приказките за лека нощ.

Та въпросният ден на пожара бе един от онези дните на Мърфи, знаете какво имам предвид онези дни в които каквото може да се обърка, ще се обърка. Та беше рано сутринта и аз се приготвях за училище, а Бъни се събуждаше след поредната вече на запой и наркотици, чух я да мърмори нещо и се приближих да видя какво иска, но в момента в който застанах пред нея тя повърна и можете да се досетите къде точно го стори - именно върху мен. И тъй като бе денят на Мърфи, водата в малкият ни апартамент бе спряна поради спукана тръба или нещо от този сорт, та ето ме мен покрита в повръщано без вода да се изкъпя, единственото което можех да сторя бе да се почистя с мокри кърпички, да се преоблека и да отида на училище. Може да си представите как това протече, кърпичките не можаха да заличат смрадта на алкохол и повръщано и съучениците ми го усещаха, а преподавателката мислеше, че имам проблем с алкохола, всички ме зяпаха и ми се подиграваха и тогава от нищото дрехите на преподавателката се подпалиха, последвани от завесите висящи на прозорците.

Почти веднага след това бях отведена в кабинетът на директора и бях замъкната пред някакви хора от нещо си наречено Министерство на магията. Но това не бе най - големият шок, не шокът настъпи когато ми бе заявено, че Бъни всъщност не бе моя майка, напротив откачалката ме бе отвлякла когато съм била бебе от домът на Хенри и Касандра Найтингел, които се оказаха чистокръвни магьосници и на всичкото отгоре имах по - голям брат на име Лука.

I may cry, ruining my makeup
Wash away all the things you've taken
And I don't care if I don't look pretty
Big girls cry when their hearts are breaking
Big girls cry when their hearts are breaking
Big girls cry when their heart is breaking

Животът с Найтингел беше различен, най - голямата промяна бе, че живеехме в Лондон, другата разлика бе, че те бяха истински родители, правеха всичко онова което се очакваше от родители, първият път в който ме наказаха защото се прибрах след определения вечерен час вместо да съм бясна аз ги прегърнах, което бе шок за тях. А що се отнася до Лука животът беше още по - весел, с него бързо си паснахме и прекарвахме повечето си време заедно. Но разбира се това не можеше да продължи вечно.

Лука бе последна година ученик в училището за магии Хогуортс, член на дон Слидерин, всичко беше наред заедно с родителите ни го изпратихме в началото на годината, но няколко седмици по - късно получихме известие, че загинал. Странното бе, че не ни казаха как е загинал и че тялото му не бе намерено. Нямаше начин просто така да изчезне, трябваше да има следа от него.

На следващата година получих писмото, че съм приета в Хогуортс, което ми даваше идеалната възможност да разбера какво се бе случило с брат ми. И ето ме тук, в началото на втората ми година в училището и въпреки това не знаех нищо повече за изчезването на брат ми отколкото в денят в който получихме известието. Нова година, нов късмет, може би този път ще разкрия тайната криеща това място.

I was born into bad news and it seems i can't get away... Tumblr_ojnlvkunI91twe2lto3_500

Tough girl
I'm in pain
It's lonely at the top
Blackouts and airplanes
I still pour you a glass of champagne
Tough girl
Whose soul aches

Не зная дали вярвате че се раждате с определен характер или не и че има значение чии изчадия сте, ама аз определено мисля, че има нещо вярно в цялата тази щуротия.

Преди време не мислех, че е вярно, имайки се предвид, че аз нямах и една обща черта с Бъни, а тя се предполагаше, че ми е майка. Бъни беше слаба и податлива на странични влияни, аз съм пълна противоположност, твърдоглава колкото си щеш, дори магаретата на мостовете биха ми завидели. Уверена в себе си, слушаща само онова гласче в главата ми и никой друг, а да видим как ще ме накараш да направя нещо което не искам, дори самият Волдеморт не би могъл да ме убеди да му служа.

Тогава срещнах истинските си родители и всичко си дойде на мястото, само след няколко дни прекарани с тях, осъзнах че повечето ми характеристики идваха от тях, твърдоглавието определено беше от баща ми. От майка ми бе външният ми вид, няма как да отречете, че съм секси, дори облечена в най - грозната ученическа униформа пак бях секси, а да увереността и самочувствието също ми бяха от нея. Садистичните ми наклонности бяха определено от брат ми. Но не може да ми кажете, че идеята за каиши, камшици, превръзки на очите и спускането на острие по гола кожа не караше тялото ви да трепне от възбуда.

Упс, отклоних се от въпроса, а да колкото до болезнената ми лоялност и наклонностите да провокирам всички около мен, това бяха черти на цялото ми семейство.

Е това мисля, че е достатъчно, ако искате да знаете повече за мен... предполагам, ще трябва да се постараете повечко.

by **Leon Delano** Нед Апр 30, 2017 2:06 am

Одобрена! Приятно прекарване при нас!

I was born into bad news and it seems i can't get away...

I was born into bad news and it seems i can't get away...

Re: I was born into bad news and it seems i can't get away...