Remilia Velaris

Всички познаваха Деметра Веларис. И скоро всички щяха да се запознаят с Ремилия Веларис. Нейното малко, но достатъчно обучено копие. Всичко казано за майка ѝ? О, то пасваше и за Ремилия. Факт, плашещ онези, които шепнеха за страшната и трагична история на семейство Веларис. За историята, знаеща повече злодеи, от колкото герои, носещи същата тази кръв. За поколения на омраза към мътнородите. Гордост, подтикваща към действия, граничещи с позволеното. Защото историята на Ремилия Веларис бе започнала още преди нейното раждане.
От майка Слидерин и баща Рейвънклоу. Носещи повече отрицателни черти, от колкото положителни. О, но Деметра Веларис играеше опасни игри. Държеше се така, сякаш правилата на училището не въжат за нея. Подиграваше мътнородите и подстрекаваше всички за далеч по-жестоки действия. И бе въпрос на време да се превърне в престъпник.Всички го виждаха; виждаха русокосата да лети към пропастта,ала никой не можеше да я спре.
Повлече и него със себе си. Своя любим. Впи манипулиращите си пръсти в мислите му, докато той не можеше да живее, без да изпълнява всяко нейно желание. Докато един ден не уби мътнород. Докато манипулацията зад красивите думи не изпрати един талантлив магьосник в Азкабан. Още преди да се оженят. Ала нима и това не бе частица от плана на Деметра? Никога да не приеме чужда фамилия? Да се отърве от ненужното, след като бе изстискала всичко възможно от него?
Но една спънка в плана ѝ бе появата на Ремилия. Нежеланата бременност, в която видя своя шанс. Бъдещо оръжие, което щеше да възпита тайно. Да вгради омраза в нея, следвайки своя план. Стъпка по стъпка. Нима някой можеше да я подозира в нещо? Вината бе отнесъл единствено и само нейния любовник. Дори да знаеха историята, чужда пръчка бе извършила заклинанието, водещо до смъртта на онзи мътнород.. Деметра Веларис не носеше вина. Не и пряко.
И всичко вървеше по план. Докато нейният любим не научи за съществуване на дете, носещо и неговата кръв. Макар и в Азкабан, той имаше роднини. Такива, които и за миг не бяха повярвали в неговата вина. Такива, които рискуваха всичко, за да отскубнат Ремилия от хватката на Деметра. И успяха. След години, когато Ремилия едва бе навършила 7 години, те успяха. Отдалечиха детето от вредното влияние. Или поне така си мислеха. А дали семената на омразата вече не бяха покълнали? Дали в тази крехка възраст Ремилия вече ненавиждаше онези, които не са чистокръвни? Дали разбираше тази концепция? Никой не можеше да предположи. Защото Ремилия толкова приличаше на майка си! Същите руси букли, огромни и светли очи! Бяла, като сняг, кожа! Дали някой можеше да предположи… какво щеше да се случи, когато Ремилия Веларис прекрачи прага на училището за магия?