so bitch come and say to my face you don't like me;;;

Вратата се отвори и в помещението влезе мъж на не повече от тридесет години. Черното кожено рокерско яке му стоеше така, сякаш беше направено специално за него. Авиаторските очила, тъп "бъбреци" лежаха кротко на главата му. Беше с късо подстригана и грижовно сресана коса, която бе в тъмно руси - към кестеняви оттенъци. [Висок около 1,80см и със здрав вид. Поддържаше форма по всяко едно време. Дори и да е със счупен крак, може да го намерите правейки лицеви опори. Единственото нещо, което не понася е да не е във форма.
Характерът му е сякаш мистерия за всички, дори и за самият него. Понякога весел, твърде весел, душата на компанията...а в други моменти мрачен и негативно настроен към всичко и всички. Бъбрив е по природа, но понякога не обелва дума с дни. С една дума - особняк.
Много малко хора са наясно с това с какво точно се занимава. Официалната версия е, че е осиновен магьосник от богато семейство, който може да си позволи да прекара целия си живот без да му се налага да работи и ден. В действителност обаче Арън Александър се занимава с доста по - мрачни и нелегални дейности.]
Александър седна на малка бамбукова масичка със стъклено покритие, срещу него седяха господа на средна възраст. Единият бе с побеляла брада и коса, което подсказваше за авторитета му и позицията, която заемаше. Останалите двама сякаш се страхуваха от него, но страха им изчезна за секунди. Сега се страхуваха от Александър. Отстрани тримата изобщо не прикриваха фактите, а те бяха, че въпросните господа бяха хора на Министерството. Дори още по - интересно - възможно най - важните клечки от Министерството. Явно някой го е загазил. По - възрастният тупна огромна папка с документи на масата, която леко се разтресе от тежестта `и.
"Това пристигна при нас по - рано днес. Става въпрос за Хогуортс. Мястото е сбъркано, възможно е директора да е забъркан в някакви съмнителни работи.", мъжът си извади едно листче от вътрешния джоб на якето и го зачете с равен тон."Учителите си правят каквото си искат, малко от тях влизат в часовете, а тези, които реално влизат са толкова неадекватни...надрусани или пияни. Учениците се отдават на разврат с останалите ученици, дори някои от професорите. Положението е критично. Веднъж прекрасно респектирано училище, сега прилича на санитариум за тежко болни. Дори мъгълските училища сияят пред тази бъркотия, погрешно смятана за училище."
Александър кимна.
[Малко се знае за истинското семейството на Арън. Може би някога му е пукало за тях. Може би някога е имал майка, баща, сестра и всичко е било перфектно, но това е история за някой друг път. В момента живее в огромна къща, заедно с кучето си - голдън ретрийвър на име Бари. Факта, че живее сам въобще не трябва да ви кара да мислите, че жените в живота му са малко. Напротив. Непрекъснато му се налага да се отървава от жени, които не могат да схванат какво точно означава "секс за една нощ". Някога е имал годеница, нещата са били доста сериозни всъщност. Но при злополука тя загива заедно с нероденото им дете. Едва на 27, но животът на Алекс е сякаш осеян с твърде много събития и истории.]
"Нали знаеш какво означава това?"
"Ще трябва да отида в Хогуортс."
"Знаем, че искаме твърде много от вас, Александър и бихме ви разбрали ако не се съгласите. Парите са повече от добри..."
Александър се замя.
"Парите? Едва ли ми пука за парите и това, че сте стигнали до мен малко или много означава, че нямате друг избор. Нека кажем, че славата ми винаги ме изпреварва и не съм от хората, които не са трън в очите на такива като вас."
"Господин..."
"Кога заминавам?"