Alexandra Gringe

Александра просто седеше и гледаше след него, не знаеше как трябваше да реагира или да постъпи, прехапа леко устаната си и кимнанедоволно при думите му. Остави одеялото на леглото му, облече тениската си и се върна в стаята. Цял ден щеше да прекара отново сама.. Просто легна в леглото и се загледа в тавана. Така прекара целия ден, на няколко пъти Теро я посещаваше и я питаше дали не иска да яде, но Али отхвърляше всякакви варианти да се озове лице в лице с майка му. На вън вече бе започнало да се стъмва, а Нор не знаеше къде е той, мислите й отиваха отново и отново към него. Вечерта Теро се появи отново, и остави купчината с учебници пред нея, а тя му се усмихна леко като му кимна. Събра нещата си, слагайки ги в куфара , като накрая добави учебниците и го запечати оставяйки обичайните дрехи отгоре.. Притвори очи и въздъхвайки легна в леглото. И се остави на сънищата да я повлекат отново, за поредена нощ, кошмара я преследваше, а когато се събуди на вън бе още тъмно, знаеше че Мо го нямаше и нямаше да иде при него, за това повече не се и опита да заспива седеше в тъмнината загледана в нищото, докато на вънне започна да се съмва, а Кларис не влезна в стаята.

-Хайде миличка време е – каза й тя, като Али не отговори нищо просто стана от леглото и започна да се облича, като след няколко минути бе готова минала през банята и облечена, Теро се появи в стаята и свали багажа й, като тя просто слезна по стълбите и се озова лице в лице със Кларис. Беше й неприятно, че Мо го нямаше бе свикнала да тръгват от този дом заедно.. Преглътна леко, в мига в който Кларис заговори отново.

-Предай на Морган, че съм абсолютно сериозна в думите си. – заяви и тя, а момичето кимна, не че щеше да гонаправи, защото не искаше да го ядоса отново. Продължи да се вглежда в жената, която се приближи и я прегърна.

-Това е последната ви година там, внимавайте какво правите. – заяви майка му, а Александра за пореден път по никаъв начин не й отговори, взе нещата си, а не след дълго бе в камината взимайки отново от пудрата , няколко минути по – късно нора се намираше пред гарата в Лондон и се запъти към перона. Бързо мина през стената, а след това започна да вижда куп познати и непознати лица. Последна година каза си отново тя. Когато видя Джаред, който се приближи към нея и я прегърна.

-Здрасти Али.. липсваше ми, къде е Морган в същност? – попита я момчето, а Нора му отговори мило, а след това леко се нацупи и му обясни, че нямаше представа, двамата се качиха във влака оставяйки багажите си в едно свободно купе и се настаниха.. Искаше да го види, не й се говореше в момента с никой, просто искаше да види него, да се усмихва както бе правил онази вечер... Нор преглътна и стисна за миг очи поглеждайки към Джаред.
-Как прекара лятото си ?- попита го тя, а момчето въодушавено започна да й разказва.