aleia ophelia queen

Изгбеждаше като момиче, което има всичко. Имаше чар. Сладко излъчване. И тази дълга буйна кадифено мека коса. И цялата тази идилия беше гарнирана със самочувствие, което ако се измереше сигурно щеше да излезе дори и от рамките на малката ни Вселена. Момичето четеше доста, но не това беше причината да няма почти нито един приятел, а това че беше твърде нахална и самонадеяна. Но дори и тя, "малката прекрасна принцеса на света", както обичаше сама да се нарича, имаше моменти, в които се изгубваше. Изгубваше се толкова надълбоко в себе си, че едва след това успяваше да се върне обратно. Всичко това започна още, когато беше едва на четири, когато за първи път получи първата си халюцинация. Беше видяла едно друго момиченце, с което си игра цял ден. Но това беше само началото. Известно време виждаше само подобни мили и сладки други деца, които я занимаваха през цялото време и отвличаха вниманието и от всичко, освен рисуването. Единственото, което правеше с дни беше да твори и да общува с несъществуващи хора. И това бяха онези приятни времена, когато идилията беше пълна. След време започна да вижда неща, които я плашат. Направо и изкарваха ангелите. Виждаше чудовища и различни създания, едни от които не спираха да я хвалят и да четкат и без това огромното `и самочувстие, и такива, които се опитваха да изтрият всяка следа от него, но не им се получаваше. И това не беше всичко. Именно тези създания в главата `и, засилиха интереса `и към черната магия, който криеше доста добре, още повече и повече. Въпреки че имаше много моменти, в които можеше да бъде описана като най-депресираното момиче. Но дори и тогава онази нейна игрива същност не спеше. Не дори напротив. Продължаваше да прави живота `и още по-объркан, да продължава тяхната си игра и пречеше на всички наоколо с нахалните си и иронични подмятания. Колкото повече тези `и състояния зачестяваха, толкова повече не беше сигурна, какво наистина се е случило и какво е било просто плод на нейната фантазия. Дори и за осемнадесет години все още не се беше научила да ги различава. Освен в много редки случай. Но когато при нея е един от въображаемите `и приятели на име Джон Смит, с който правят какво ли не, забавляват се, пътуват, колкото и една част от нея да знаеше че няма как нищо от това да е истина, другата не спираше да вярва във всяко едно тяхно приключение. Нямаше как да се върнеш в миналото, да пътуваш в бъдещето или до други светове наистина. Но можеше спокойно да го прави с нейния приятел. Понякога се чудеше дори защо изобщо се връща в реалността. И въпреки тези свои странности имаше една личност, която знаеше че винаги ще е до нея и това беше странния черен бухъл със зелено-жълти очи, наречен Айлина. Най-любимото `и същество, след самата нейна скромна персона. Но колкото `и да се изгубваше понякога в своя въображаем свят, толкова и беше здраво стъпила на земята през останалото време. Но независимо дали беше в своята собствена реалност или в истинкската такава, беше еднакво нахална и арогатнтна, искаща цялото внимание за себе си. Имаше само едно изключение от това правило и това беше времето, когато се отдаваше на рисуването. Тогава искаше да е сама със себе си и да няма никой, който да `и пречи. И въпреки че повечето не я харесваха заради характера `и и странностите `и, "момичето с вълшебното елфско-галактическо име", както също описваше сама себе си, не смяташе да се променя дори и в един малък процент, а напротив - искаше целия свят да се възхищава на обърканата `и личност и да я харесва точно за това. И все пак още си спомняше как родителите `и имаха известни съмнения за престоя `и в училището. Просто, защото я познаваха твърде добре. Но тя успяваше да изненада дори и тях, защото все още не бяха чули да е направила нещо щуро, както обикновено. Просто, защото прикриваше постъпките си твърде добре и дори май беше успяла да не покаже лудостта си или просто така `и се искаше да си мисли и да се самозаблуждава.