Svetlana Lestran

|| 21 y.o.||Alycia Debnam-Carey|| Slyderin|| Purblood
Ваканцията просто минаваше, никак по – ралично от всяко друго лято, което прекарваше изън Хогуортс. Родителите й както винаги искаха да се отърват от нея точно последната седмица, и къде щяха да я пратят разбира се в семейство Дийн, както винаги а тя този път някак си се зарадва може би защото бе решила да налива акъл на Мо, но го беше оставила за края на лятото.

Свет събра нещата си, прекалено бързо. Може би самата тя не беше очаквала да е чак толкова бърза. Да портал, пудра.. мразеше го това нещо, все пак всеки път, в който се вмъкваше в онази проклета камина, падаше на задника си в тяхната и кхъм, никога не излизаше особенно чиста от нея.Нора въздъхна когато видя майка си да седи и да я гледа усмихвайки се. Докосна устните си до челото й, като я остави да навре малкото си дупенце в камината и й подаде купата с праха.

-Нали помниш изричаш ясно и внимателно. – напомни й майка и тя само поклати в знак на съгласие и се усмихна леко.
-И миличка, внимавай нали?Не искаме да излагаме семейството по някакъв начин, защото не сме градили репутация, за да я рушиш. – естествено майка й никога нямаше просто да се раздели с нея с думите „ Ще ни липсваш” или „Дано си прекараш добре” Нора въздъхна лекичко, преди да се усмихне накриво и да вземе пудрата от купата. Пръсна я в краката си , мислейки си за дома на семейство Дийн, какво по – сладко място от онова.. А да имаше нейния дом.

И преди да се е усетила дупето й тупна в тяхната камина, а тя просто поклати глава, определено трябваше да спре да се преземява по този начин. Но нямаше никой наоколо, за миг се зачуди, къде бяха всички. Тръгна минавайки през хола, търсейки някакъв признак на живот, качи се по стълбите, мина през коридора и вървейки разглеждайки къщата се стъпа в последната стълба, по която се качваше до третия етаж, а тялото й се сблъска с нечие и се озова върху него преди да е успяла да каже а. Е поне се бе преземила отново върху нещо по – меко от пода.
Отвори очите си и поклати глава.

-Благодаря, че умекоти удъра Морган. – каза му тя, като една лека усмивка се появи на лицето й, а тя с леко неудобство стана от него поклащайки глава, не беше в характера й, сега да му каже, че съжалява за случилото се.